Във форума се смеем колективно и на глас:)

Комедиотека "DREAMLAND"

ОЗДРАВИТЕЛНА ПРОГРАМА "СМЕХОТЕРАПИЯ"

Новороденото се учи да се усмихва от 4 до 8 седмица, а да се смее започва най-рано на третия месец. Затова пък вече към шестата си година децата се смеят над 300 пъти на ден. На нас възрастните хора, честно да си признаем, дори ни е трудно да повярваме в това. Та ние с Вас, ако се вярва на статистиката, се усмихваме не по-често от 15 пъти на ден, а се смеем дори по-рядко. И жалко. Още в древността хората обърнали внимание на това, че усмихнатите, веселите, често смеещите се хора боледуват по-малко и живеят много по-дълго от останалите. Древните гърци обичали да повтарят: «Нека тези тримата да бъдат твоите лекари: веселият характер, почивката и умереността в храненето». Рационалният XX век дава научна обосновка на твърдението на предците ни.

Със задълбочено изучаване на лечебните свойства на смеха учените се заемат относително отскоро – в средата на 60-те години на миналия век. Появата на новата наука «гелотология» (от гръцки gelos — смях) дължим до голяма степен на многогодишните изследвания на американския невролог Уилям Фрай. Именно той пръв обръща внимание на това, че смехът:

· укрепва имунитета, понижава нивото на хормоните на стреса – адреналин и кортизон;

· значително се повишава съдържанието на ендорфини в кръвта, а те от своя страна притъпяват усещането за болка и осигуряват на човека радостно и ведро настроение, което му позволява да възприема живота позитивно.

· прави специфичен масаж, способстващ дълбокото отпускане на около 80 групи мускули.

· укрепва сърцето и даже намалява кръвното налягане при хипертоници.

По-късно, изследователите потвърдили, че смехът е полезен за хората, прекарали инсулт или страдащи от хронична исхемия на мозъка. Причината за това е, че съществува пряка връзка между активността на мимическите мускули и кръвоснабдяването на главния мозък. А тези мускули работят най-пълноценно именно когато ние се смеем.

Успоредно с това, по време на смеха генерално се променя дихателният ритъм: вдишването става по-продължително и дълбоко, а издишването се ускорява и скъсява. В резултат на това газообменът се ускорявя няколко пъти, което от своя страна влияе благотворно на всички органи и системи на организма, подобно на кислороден коктейл или разходка в гората.

Резултатите от изследванията през последните години доказват, че смехът активизира лимбичната система на главния мозък и способства образуването на допълнителни връзки между дясното и лявото полукълбо.

Идеята за това, че смехът може да се използва за медицински цели хрумва в началото на 70-те години на американския журналист Норман Казънс. Той се излекува от тежко заболяване на костите благодарение на това, че в продължение на няколко седмици по цял ден гледа комедии.От този момент смехотерапията започва стремително да се развива както в Америка, така и в Западна Европа, Русия и Азия.

Към настоящия момент в «лечението със смях» се оформят три основни самостоятелни направления. Първото може да се нарече «класическа смехотерапия». Смехотерапевтите в индивидуални и групови среши правят весели упражнения, разказват вицове, забавни истории от собствения си живот, като подканят участниците да си спомнят свои «смешни епизоди», подбират най-добрите хумористични филми и книги и даже записват компакт дискове, на които хората просто се смеят. Мащабно изследване проведено в САЩ потвърждава, че ежедневното прослушване на подобен тип «музика» е способно да изведе човек от състояние на депресия, без да се използват медикаменти. Към настоящия момент в света работят няколко хиляди смехотерапевти.

Второто направление — «медицинска клоунада» е създадено през 80-те години от ръководителя на един американски цирк Майкъл Кристенсен. Той пръв организира в Бостън служба за «бърза помощ от клоуни» специално за работа в медицински учреждения. Към настоящия момент бостънската служба, някога състояща се от 10 човека, има няколко големи филиала в Европа. А в Израел преди няколко години дори се появява нова специалност «медицински клоун». Клоуните най-често работят в детски болници, правят представления за деца, скечове и пародии на лекарите.

Третото направление на смехотерапията е «йога на смеха» на бомбайския лекар Мадан Катариа. Основната задача на автора на метода се състои в това да научи човека да се смее с лекота, естествено и често. За целта на занятията хората усвояват коремно дишане, тренират така наречения «рефлекторен смях» (дълбоко, интензивно вдишване и рязко еднократно издишване), учат се да изразяват емоциите си чрез смях.

Мозък

Според модерната неврофизиология смехът е свързан с активирането на вентромедиалния префронтален кортекс в мозъчната кора, което води до отделяне на ендорфини.

Проучвания показват, че части от лимбичната система са свързани със смеха. Лимбичната система е примитивна част от мозъка, чиято дейност управлява емоциите и контролира основните дейности, нужни за оцеляването. Елементите на тази верига — амигдала, хипокампус, таламус и хипоталамус — опосредстват и контролират моментното настроение и чувствата на приятелство, любов и влечение. Средната част от хипоталамуса е идентифицирана като центъра в мозъка, отговарящ за силния и безконтролен смях.

Сърцето

Изследвания показват, че смехът предпазва сърцето. Макар че не изясняват причината, те показват, че психологическият стрес води до разрушаване на ендотела, който представлява предпазен слой от клетки по вътрешните стени на кръвоносните и лимфните съдове. Веднъж повредена, тази бариера може да предизвика редица възпалителни процеси, причиняващи натрупване на холестерол в коронарните артерии. Това от своя страна може да доведе до сърдечен удар.

Изследванията на Стийв Султаноф, президент на Американската асоциация за терапевтичен хумор, показват, че при силен смях хормонът серумен кортизол, който се отделя в стресови ситуации, значително намалява. Смехът също увеличава продукцията на антитела в тялото, което може да помогне за доброто здраве на артериите и да намали възможността за сърдечни удари.

Диабет

Проучване в Япония показва, че смехът намалява нивото на кръвната захар след ядене. Кейко Хаяши и неговият екип от Университета Чукуба в Ибараки провели експеримент с 19 души, болни от диабет. В два поредни дни те взимали кръвни проби от участниците преди и два часа след хранене. На първия ден, след вечерята всички участници слушали 40-минутна скучна лекция. На втория ден пациентите изгледали 40-минутно комедийно шоу. И в двата случая след храненето кръвната захар на изследваните била повишена, но пробите след шоуто били значително по-ниски отколкото тези след лекцията. Проучването било повторено с хора, които не страдат от диабет, и резултатите били същите. Учените правят извода, че смехът е полезен за диабетно болни и хормоните, произвеждани по време на смях, могат да компенсират хормоналния дисбаланс на болестта.

Кръвообращение

Изследване, проведено в Университета в Мериленд над група хора, показва, че след като гледали комедия, кръвоносните им съдове функционирали нормално, докато когато гледали драма — били по-свити, което затруднявало кръвообращението.

Имунна система

Доказано е, че стресът отслабва имунната система. Някои проучвания показват, че смехът увеличава броя на антителата в човешкото тяло и подсилва клетките на имунна система. Когато се смеем, клетките-"убийци" на тумори и вируси, се увеличават заедно с Т-клетките, Б-клетките и протеина гама-интерферон (който се бори с болестите). Освен че намалява кръвното налягане, смехът повишава кислорода в кръвта тялото, което стимулира оздравителните процеси.

Смехът като фитнес

Учени са оценили, че сто засмивания се равняват на физическото натоварване от 10 минути на гребен тренажор или на 15 минути на ергометър(велотренажор). При смеха се упражняват диафрагмата, коремните, дихателните, лицевите мускули, както и мускулите на краката и гърба.

Клинично доказано е, че смехът стяга корема. Джарен Коен, провел много експерименти върху смеха в своята лаборатория в Нюарк, Ню Джърси, твърди, че „смехът не само помага за сърдечната дейност, но и за добрия външен вид на плажа“. Макар че някои хора мислят, че е невъзможно нещо толкова просто и безболезнено като смехът да подсилва коремните мускули, 14 от всеки 15 пациенти на Коен казват, че той е по-добра и по-забавна тренировка от коремните преси. За да може смехът наистина да подейства, трябва да трае най-малко 30 секунди, докато смеещият се не усети лека пареща болка.

Астма

Стюарт Гери, професор по медицина в Медицинския център на Университета в Ню Йорк, съобщава за изследване на пациенти с астма, 2/3 от които твърдят, че получават пристъпи на болестта си вследствие от смях. Те казват, че няма значение дали смехът е просто хихикане или гърлен смях. Пациентите участвали в 18-месечна програма, целяща да установи различните причинители на астматични кризи. Между хората не се наблюдавали големи разлики във възрастта, продължителността на заболяването или фамилната обремененост. Въпреки това, пристъпи при физическо натоварване се наблюдавали два пъти по-често у хората, които получавали астматични пристъпи и при смях. Ендрю Райс отбелязва, че “кризата вероятно се дължи едновременно на спазмите в дихателните пътища и на емоционалната реакция.”

Терапевтични ефекти на смеха

Въпреки че обикновено на израза „Смехът е най-доброто лекарство“ се гледа като на клише, определени медицински теории приписват на смеха способността да подобрява здравословното състояние и да увеличава вероятната продължителност на живота.

Проучванията показват, че невро-ендокринните хормони и хормоните на стреса намаляват по време на смях, което подкрепя твърденията, че хуморът снема напрежението. През 1989 в списанието на Американската медицинска асоциация излиза статия, чийто автор заявява, че: „терапевтична програма с хумор може да подобри качеството на живота при пациенти с хронични заболявания и че при тях смехът моментално облекчава симптомите, ефект, който се подсилва ако в продължение на по-дълъг период от време те редовно се смеят.“

Според представителите на някои терапевтични направления (като Re-evaluation Counseling) смехът, наред с плача, прозяването и т.н., е начин за „презареждане батериите на тялото“ и трябва да се насърчава и използва като средство за лечение.

Видове терапии със смях

Съществуват множество добре документирани и продължаващи и понастоящем изследвания на смеха. Те са довели до нови благотворни терапии с хумор и смях, използвани от лекари, психиатри и други специалисти по душевно здраве, за да помагат на пациенти с различни физически, психически и душевни страдания. Някои от терапиите могат да бъдат практикувани индивидуално или в групова среда. По думите на Волтер, „изкуството на медицината се състои в това да забавляваш пациента докато природата цери болестта му“.

Хуморотерапия

Като се използват хумористични материали като книги, шоу-програми, филми или разкази, се цели да се окуражи спонтанното обсъждане на забавни случки от живота на пациентите. Терапията се ръководи от медицинско лице и може да е индивидуална или групова, като груповата терапия има този недостатък, че може да се окаже трудно да се намерят материали, които всички пациенти едновременно да намерят за смешни. Много е важно при тази терапия лекарят да проявява такт и да се смее с, а не на пациентите.

Клоунотерапия

В някои болници се правят „клоунокръжоци“. Клоуните изпълняват различни магически номера, пеят, разсмиват и съчувстват на децата. У хоспитализирани деца клоунотерапията може да повиши кооперативността между пациент и лекар и да намали безпокойството у родители и деца. При някои деца намалява нуждата от седация. Сред другите ползи са намаленото чувство на болка и повишената стимулация на имунната система на децата.

Италианско проучване проведено над деца на които им предстоят леки операции показва, че те се чувстват много по-спокойни и сигурни, когато освен медицинския екип и родителите, при тях стои и клоун. Според учените, около 60% от децата пред операция изпитват безпокойство, а по-силното безпокойство повишава риска от следоперативни усложнения. Половината от 40-те наблюдавани деца от 5 до 12 години изчакали операцията, обкръжени само от родителите и лекарите си, а при другата половина присъствал и клоун. Резултатите показали, че децата от втората група изпитвали по-малко предоперационно неспокойство. Предимствата на клоунотерапията я правят подходяща не само за болници, но и за други места с по-тежки условия на живот като домове за сираци, бежански лагери, зони на военни действия и дори затвори.

Медитация със смях

Съществуват прилики между традиционната медитация и медитацията със смях. Вниманието на човека обаче трябва да се концентрира в момента на смеха. Минава се през три фази - протягане, смях и/или плач и период на мълчаливо медитиране. В първата фаза човек се напряга максимално да раздвижи всеки свой мускул, без да се разсмее. Втората част започва с лека усмивка, която после бавно прераства в целенасочен силен смях или плач, което от двете дойде първо. В последната фаза човекът рязко спира да се смее, или плаче, и със затворени очи диша дълбоко, без да се издава звук, фокусирайки се върху мига. Цялото упражнение трае приблизително 15 минути. Тази терапия може да изглежда странна на някои хора, защото смехът при нея не идва спонтанно. Затова и тя се практикува индивидуално.

Йога със смях и клубове на смеха

Близка до традиционната йога, йогата със смях, създадена от Д-р Мадан Катария през 1995 година в Бомбай, е практика, която включва включва дихателни упражнения, йога, техники за разтягане, и всичко това съпроводено със смях. Форматът включва няколко упражнения със смях с времетраене от 30 до 45 минути, които могат да имат допълващ други терапии или самостоятелен превантивен характер. Йогата със смях може да бъде практикувана в група или клуб. Не е задължително да се използват хумористични материали. През последните години растящата популярност на терапията със смях довежда до подробни лексикони със стилове на смеене.

И много отдавна някой бе казал:
"Светът е оцелял, защото се е смял!"

Източник - http://mikino.blog.bg/zabavlenie/2010/10/14/smiah-terapiia.620090